Гугутките са отново в София

… и са редовни гости на терасата ни

Вируси, пандемии и призиви за социално дистанциране ни атакуват от всички страни. Само че социалното дистанциране не важало за животни, ето защо ние решихме да си поканим семейство гугутки на терасата – те да хапнат семенца, ние да ги поснимаме….

Всъщност гугутката беше един от претендентите за символ на столицата ни, като между 90-те години и 2010-та популацията и изчезва от лицето на София. Причините не са ясни, като някои хора предполагат, че изчезването им се дължи на бурното развитие на клетъчните комуникации. 

За щастие, обаче, гугутките от 2012 натам започнаха да се завръщат в града, като вече популацията им е доста по-голяма и не е рядко събитие сред ято гълъби да срещнете и гугутка. 

Откакто е открита, гугутката винаги е била близо до хората. Тя свива своите гнезда в населени райони, градове, паркове или житни силузи. Не е особено страхлива и позволява да я погледате от малко по-близко разстояние, но ако искате да кълве от ръката ви или да и подавате чинийка – ще трябва да имате малко повече търпение. 

За по-романтично настроените ще споделя, че гугутките са силно моногамни птици, като си поделят грижите за потомствата. Мъжките защитават гнездото си и женската, като налитат на бой на нападателя. При любовна игра, гугутките впиват човките си една в друга, което кара романтиците да го сравняват със страстна целувка. По време на студените дни, птичките се гушкат една в друга, за да се топлят, затова „влюбените гугутки“ стават нарицателно в лириката на доста поети.

Е, признавам, с гушкането си привличат вниманието и на фотографите, които си пият кафето на терасата 🙂 Е, разбирате вече – така се „запознах“ и аз с нашето гугутско семейство – по време на един от изненадващите пролетни снеговалежи, нямаше как да пропусна да направя кадър на сгушени птички на заснежения клон. Реших да ги почерпя за доброто позиране и вече 2 месеца по-късно, те ни навестяват всеки ден.

И тук ще споделя малко факти, които открихме ние, при съвместното ни съжителство с птичките.

  • ако решите да храните една гугутка, бъдете сигурни, че тя ще си доведе и половинката. няколко пъти ставахме свидетели на това, как и сипваме храна, гугутката отлита и след 20-ина секунди идва с другарчето си.
  • освен членове на семейството (в нашият случай – малкото им), ти не викат при себе си други гугутки и няма да стане като при гълъбите – цяло ято на терасата ви.
  • като свикнат с хората, които ги хранят,  не им прави впечатление дали слушате музика, говорите силно по телефона или работите с циркуляр на терасата – те просто си идват.
  • ако пропуснете да им дадете храна, но ви „хванат“, че сте си вкъщи – ще ви привлекат вниманието, бъдете сигурни. В нашия случай те чукаха с човка по бурканчето и прозореца и се показваха на перваза, за да ги забележим.
  • могат да бъдат научени да кълват от купичката, докато им сипвате храна. Мъжките са по-смели и те ще ви гласуват по-бързо доверие, отколкото женските.
  • не цапат, там където се хранят – най-много да разпилеят семки, нищо повече.

След като свикнаха с нас, нашите пернати приятели не се притесняваха да си почиват и да се гушкат на терасата, да се чифтосват и да изпълняват любовните им ритуали, на една ръка разстояние. Определено е интересно да пием кафе и да ги наблюдаваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.