Или съдбата на танцуващите мечки
Годината е 1999, а фондациите Четири лапи и Бриджит Бардо решават да сложат край на мъченията на мечките и да осигурят идеалната среда за живот на големите бозайници.
Ако си мислите, че под идеална среда разбираме – мечка свири на гъдулка, а ром-мечкар танцува – не е съвсем така (макар че и това би било интересно да се види).
Тъй като мечките са взимани от биологичните си родители като съвсем малки и на практика не са имали досег с дивата природа, пращането им обратно там вече никак не е идеална среда за тях. Едно, че нямат инстинкт да се пазят от хората (а това очевидно е необходимост) и друго – те не са научени от майка си как да търсят храна и шансът да умрат от глад или да станат стръвници е почти стопроцентов.
На практика този резерват и промени в законовите уредби прекратяват практиката на отнемане на малки мечета от майките им и превръщането им в живи играчки, а тук, в парк Белица те могат да доизживеят нормално своя живот, за съжаление носейки следите от съприкосновението си с хората (които са ярко отличими на доста от снимките).
Тъй като мечката е обикаляла българските територии от доста години, с живота и са свързани множество легенди, а проучванията на вида и носят и интересни факти.
Знаете ли че…. на къси разстояния кафявата мечка може да тича със скорост 45 км/ч. Това само по себе си значи, че нямате шанс да я надбягате. Шанс имате единствено ако сте колоездач и … имате условия за дълго спускане, но не разчитайте на това.
Ако пък си мислите – „добре, като видя мечка ще се покатеря на дърво и ще чакам“ – пак удряте на камък. Тя се катери доста добре. Дори да има езерце и да решите да спасите живота си с плуване – просто ще си поплувате заедно. Мечките обичат да плуват и да си играят във вода… но пък пробвайте да си поиграете, ако е в добро настроение – защо не?! Ако не е – те спокойно плуват разстояния от 6 километра.
Добреее, ядосали сте мечка, избягали сте и (някак си), и сега се чудите кога пак да идете в гората. Ами мечоците помнят много, съдейки по научени от тях номера или по спомените за човек, който ги е хранил, а продължителностна на живота им и около 50 години, така че… няма да ви забрави и ще ви чака 🙂
Мечките имат невероятно добре развито обоняние – много по-добро от това на кучетата и повечето бозайници като цяло. Полярните мечки могат да подушат плячката си от 32 км разстояние. Изводът – освен, че ще ви помни, ще ви подуши веднага щом излезете от хижата 🙂
На Земята са останали само 8 вида мечки заедно с техните подвидове.
Кафявите мечки раждат малките си по време на зимния сън. Раждането ги събужда. Мечетата не напускат бърлогата до настъпването на късната пролет.
Е, мога да кажа обаче, че сме извадили късмет. Вярно – те плуват, тичат, катерят се, помнят, подушват ви… ама все пак при нас живеят най-дребните по размер кафяви мечки, а едрите се срещат в Аляска и на Камчатка. Колкото по на север живеят кафявите мечки, толкова повече се увеличават техните размери. Европейските кафяви мечки тежат от 400 до 480 килограма. В централната част на Русия кафявата мечка достига до 600 килограма. В студените райони те достигат над 700 килограма. Аз лично вече съм спокоен!
А, да, като за последно – има ли мечката опашка или няма. Опашката на кафявата мечка е около 20 см, но не се вижда от гъстата и козина. Така че да, тя има опашка. Вярно, по-къса е от колкото на домашния ни котарак, но има. Ако сте смели – можете да я дръпнете, а ние се задоволихме само със снимане и мятане на морковчета през оградата.
