И митът за вграждането на сянката
Отново сме на Дяволския мост. Много легенди витаят около строежа му, защото все още буди любопитство как е построен, че да устои 500 години на всякакви атмосферни условия и безмилостно блъскане на водите в основите му. Или ако искаме да сме в унисон с темата на днешния пост – какви свръхестествени сили пазят този мост?
Посещавали сме го и преди, и в този сайт сме писали за доста митове и легенди, с които е свързано мястото, от сделка с дявола до вграждането на работлива девойка, любима на майстора, но като че ли именно вграждането е най-близката легенда до българския бит и култура.
Чували сме доста песни и предания за млади жени, зазидани и вградени в основите на мост, крепост или сграда, за да омилостивят висшите сили, които рушат строежа. Оказва се, че тези ритуали са общи за всички земи, в които някога са живеели българи. Такива присъстват в народното творчество на Унгария, Румъния, че дори далеееч, в Монголия.
Ако попитате хората от Ардино, те също ще ви кажат, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, която след това починала. Това именно била неговата любима, а той вградил сянката и, за да бъде мостът здрав и издръжлив. И така 500 години, без никакви ремонти и реконструкции.
Всъщност самото вграждане, като ритуал, не представлява жертвоприношение… или поне не в смисъла, който си представяме. С времето, разбира се, е изопачено и хиперболизирано, като днес се насажда представата за закопаване на жив човек в основите на строежа.
Обичаят по вграждане представлявал някакъв окултен ритуал, в който главният майстор вграждал сянката на човека, който щял да пази и покровителства строежа.
За да се вгради сянката са се извършвали поредица от действия, наподобяващи някакъв магичен ритуал, който сме гледали по филмите – снагата на жената, която ще бъде вградена, се премерва с канап, тръстика или ивица плат, като след това мярката се завива в коприва и се полага в основите на градежа, където е зазиждана.
Разбира се, разнообразието при извършването на тези ритуали зависи от фолклорните особености на местността, където се провежда. Едно, обаче е сигурно – необходимо било сянката на жертвата да падне върху основите на строежа, като това означава, че тя трябвало да присъства на строенето и така се вижда, че го прави по собствена воля. Най-накрая, 40 дни след като строежът е приключил, жената умира, като духът и остава да бди около мястото, където е вграден. Пазейки постройката от природните стихии, душата на вградената я прави много силна и издръжлива, а вечерно време, след залез слънце, може да се покаже и на случайни минувачи, за да търси следващия, който да я отмени.
Според повечето хора, това е типичната българска приказна митология, звучаща къде романтично, къде неземно, а мястото и е само в книгите с приказки. Но има и хора, които ревностно вярват в тези практики на предците ни и едно е сигурно – ако имате път натам и попитате местните за моста, възрастните хора ще ви кажат да не ходите там след залез слънце, особено около полунощ.
