състезание за малки нинджи
Наскоро карате клуб „Светлина“ организира турнир по карате за деца, на който имах възможността да поснимам хлапета-каратисти.
Снимането на деца е доста трудоемко (нали знаете, осветлението в залите е оскъдно, а те са доста бързи), но е изключително интересно. След като вечер източиш картата памет на компютъра и видиш всички детски непринудени лица, които не прикриват никакви емоции, усещаш, че снимките говорят сами за себе си и няма нужда да пишеш никакви излишни обяснения в блога си :).
Разбира се, на въоръжение влизат външната светкавица (с много, ама много батерии) и телеобективът, защото определено човек трябва да се постарае да не притеснява децата, нито да ги кара да позират.
Така че отдалечаваме се, вдигаме ISO-то на камерата, до колкото позволява и започваме да правим кадър след кадър, за да хванем емоцията.
Залагайки на репортажната фотография, тук се придържах предимно към запечатване на детските чувства и вълнения, като качеството на фотографиите не беше (основен) приоритет. Все пак да не забравяме, че никой не позира, а доста от хлапетата, съдиите и треньорите изобщо не знаеха, че са снимани.
А как протича самото състезание – разбира се със задължителните демонстрации на отделни удари и кати, двубои и щафети за най-малките. Все дейности с много динамика, за които се нуждаех от бързи рефлекси.
И с риск да ви разочаровам, но ако искате да снимате състезание по карате, без да сте каратист (или запалянко, който често ходи по състезания) ще ви е доста трудно. Да, за да докарате добри снимки е нужно да знаете къде да застанете, колко близо да се позиционирате, така че да не пречите на съдиите (или да притеснявате състезателите с присъствието си) и какво да очаквате след подаден сигнал.
Разбира се, един похват, който можете да използвате при всякакви спортни мероприятия – съобразете скоростта на затвора така, че леко да размажете движенията на спортистите. Разбира се, държим фокусът да е на лицата и те да са максимално остри. Така ще създадете чувство за движение, а не на замразени статични фигури.
Аа, не забравяйте да направите снимки на треньори, съдии и организатори. Може да е само за спомен, но ще се радват да се видят от страни. Ако пък има и награди, защо да не снимате и целта и мотивацията на всички?
>И бъдете сигурни, че ако искате да снимате спортни мероприятия и си мислите, че ще снимате няколко детски, за да се научите – това е най-трудната стъпка. Определено е по-лесно да снимаш професионалисти, отколкото деца. Те не крият емоциите си, не позират и едва ли ги интересува как ще излезнат на снимките ви.
>
А след няколкочасова работа идва моментът, когато всички очакват решенията на съдиите…
… и заслуженият поздрав за постигнатите успехи:
Като за финал – качвам кадър от една драматична битка, който поне при мен навява спомен сякаш от напрегнат момент от екшън филм. До скоро!
