Бергамо – крепости, замъци и катедрали

там нямаше ли само летище?

Чувствам се задължен да обясня – Бергамо не е само летището, което използват нискобюджетните самолетни компании, а е столицата на провинция Бергамо и 100 хил. град с доста забележителности и вековна история. Не оставяйте летището му като единствена забележителност във вашия списък 🙂

В Бергамо има стара и нова част, които май по-скоро се наричат горна и долна. Именно горната е тази, която трябва да посетите – там има замъци, катедрали и църкви, като изцяло е обиколена от крепостна стена и разкрива невероятна гледка и към долната, модерна част от града. Непременно го посетете.

Стартовата ни точка отново бе на гарата.  И по стар обичай – срещу централния вход има туристически информационен център. Такъв има и в старата част, но, признавам – карта не ни беше нужна. Един бърз въпрос – къде е фуниколярът, който да ни качи до горната земя (все направо, разбира се) и за останалото се пуснахме, водени от любопитството.

Слизайки от влака, минаваме за по едно бързо кафе и продължаваме. Кой, каза, че италианското кафе е късо? Съвсем добре си ни дойде 🙂

Продължавайки все напред, въпреки мъглата, старият град вече се виждаше.

Хващаме фуникуляр и сме горе. Е, можеше и пеша, но нищо – това си го оставете за обратния път.

Горе, подобно на град Комо, ще трябва да се провирате из лабиринт от тесни павирани улички, като тук обаче има доста малки пекарни, които предлагат наистина голям избор от познати и непознати видове пици (включително и пица с пържени картофи)

Доста от уличките завършват с площади. Други пък със стени на замъци и катедрали, като рано или късно ще откриете главния площад (просто следвайте хората), а именно там са двете катедрали, в които трябва да влезнете. Уникална архитектура, уникален стенопис, рисунки, статуи…

И поглед отвътре:

Навсякъде снимането е позволено, но не използвайте светкавици. А ние продължаваме с разходките по малките улички, които са толкова пленителни, че времето си минава неусетно (звучи клиширано, но наистина е така).

За обратния път решихме да слезнем покрай крепостните стени и официалният калдъръмен път, по който някога са минавали владетелите с конниците си. На няколко места имаше туристическа информация, та набързо ни упътиха. Така успяхме да видим още веднъж новия град отгоре, арката, през която се влиза в градчето, и всичко това на фона на сгъстяващата се мъгла и есенно оцветените листа.

Слизането не е много дълго, освен ако не спирате през няколко минутки да снимате. За щастие стълбите и пътечките са осветени, което прави разходката още по-романтична.

Това беше нашата разходка из Бергамо. И като завършек, един приятелски съвет от нас – не сядайте на тази пейка, ще ви измръзне дупето.