Севиля

неслучайно наречена перлата на Испания

След като набързо хвърляме туристическите раници в квартирата си, запасваме фотоапарат на врата и карта в ръка, тръгваме да изследваме Севиля. Малко смешно звучи, но си бяхме дали време от 2 непълни дни (или една нощувка) в този прекрасен град. Доста смело, особено след като погледнахме картата. Следва бърза промяна в плановете и договаряне за още една нощувка. Тръгваме на бегом, че забележителностите нас чакат 🙂

Първата, по карта и по списък, е Plaza de Toros de la Real Maestranza или арената за организиране на борби с бикове (кориди). Тук доста често се организират истински кориди, както с млади бикове и бикоборци-аматьори, така и с най-добрите. За съжаление, след шоуто, бикът се убива, затова решаваме, че няма да гледаме. Самото място е достатъчно интересно, има гид, който обяснява на прекрасен испански (така, че и ние да го разберем), както и на английски за историята на бикоборството, разхожда ни из различните стаи, музеи и коридори.

Арената е доста внушителна с размерите си, а борби има доста често, така че е доста вероятно да попаднете на билети за тях.

Излизаме и продължаваме напред, по крайречния булевард. Предвижването от забележителност на забележителност става много лесно пеша, тъй като разстоянията никак не са големи, а малките криволичещи улички носят типичния испански заряд. Не правете грешката да търсите автобуси, таксита или да наемате кола – ще пропуснете много.

Малко след Plaza de Torros минаваме през златната кула.

Някога куполът и е бил направен от злато, а днес там се помещава морският музей. Работното време и е доста късо, та само я поглеждаме отвън и минаваме транзит нататък, насочвайки се към пешеходната зона и самия център на града.

Впечатление ще ви направят множеството карети с коне, които в центъра са много повече от автомобилите. Ако в жегите не ви притеснява леката миризма на кон можете да си наемете, ние пропуснахме, като само погалихме кончетата.

Впрочем конете имат чувство за хумор и обичат мръсни български вицове. Деси набързо разказа един виц за Иванчо и Марийка. Конят го хареса, със сигурност ще го разкаже на останалите…

След кратък обяд продължаваме с изследването на забележителностите в града. Ходейки по пешеходната зона няма как да не забележим величествената постройка на катедралата на Севиля. Дали защото е третата най-голяма катедрала, или заради огромната опашка на входа и, но определено не е трудно да я пропуснем от поглед. Засега обаче я подминаваме, надявайки се на сутринта на следващия ден опашката да е по-малка. Щракваме няколко снимки само отвън..

Следващото място, към което се запътваме е Plaza de España (площад Испания), намиращ се в края на парк Мария Луиза. По път минаваме през доста малки заведения, разположени по протежението на уличките.

Plaza de España е едно от местата, което задължително трябва да посетите. Влизайки в двора на двореца моментално отивате в една друга епоха, а детайлите, рисунките и луксът, до който простосмъртните преди няколко века не са имали право да се докоснат, са направо зашеметяващи. Хиляди рисунки върху фаянс, огромна сграда, езеро във формата на полумесец… всичко това не може да бъде предадено нито с думи, нито със снимки.

Сцените от фаянсови плочки, стенописите и детайлите са толкова много, че направо ще ви направят разногледи, а тези от вас които снимат ще се чудят на какво да фокусират.

А тъй като вече е достатъчно топло, решаваме, че е уместно да се разходим сред дебелите сенки на дърветата от парка Мария Луиза. И внимавайте да не се загубите там, паркът е огромен (и прекрасно поддържан).

Вечерта вече идва, като не пропускаме да направим вечерната ни разходка покрай крайречната алея. Ако си падате по нощния живот – това е мястото за вас – множество барчета, хубава музика, алкохол. Ние обаче сме достатъчно изморени и се насочваме към последното място за снимки:

Кратко любуване на нощните улички и лягаме, тъй като на сутринта ни очаква редене на опашката за входа на катедралата на Севиля.

Рано сутринта отново сме на крак, като трябва да проявим търпение и да изчакаме 30-40 минутки на опашката за катедралата. Тези минутки ти се струват десеторно повече, тъй като температурите се покачват бързо, а ако съм забравил да спомена – Севиля е ужасно горещ град. Лятото температурата тук често минават 50 градуса, а тук е измерена и най-високата температура в Европа. Внимателно преценявайте през кое време на годината искате да я посетите.

Вече сме в катедралата, а тук гледаме и невярващо търкаме очи… сякаш попаднахме в тайната пещера на Али Баба – огромни златни иконостаси с хиляди детайли, всякакви скулптури от камък, дърво и скъпи метали и всичко това под звуците на орган. Чудим се на къде да погледнем.

Според легенди, тук е гробът и на Христофор Колумб. Можете да видите неговия мемориал:

Разбира се, доста повече време и интерес отделяме на кулата, изкачването й и снимането на целия град. Повярвайте, Севиля е доста интересна погледната отгоре – с всичките си покриви, превърнати в басейни, тераси за отдих и барчета.

Дворът на катедралата също е доста интересен.

Това е и точното място, от където можете да придобиете представа за мащаба на арената за борба с бикове. Наистина е доста голяма:

Излизаме от катедралата и се отправяме към някое малко закътано заведение за обяд. Е, ако все пак не сте се нагледали на града от птичи поглед – не се притеснявайте, има още едно място с такава гледка. А там, за разлика от катедралата, няма толкова много хора, но за това след малко. Първо нека се разходим из уличките и хапнем по нещо.

Местата за хапване са достатъчно много, за да не се налага да чакате да се освободят маси и със сигурност няма да пропуснете да опитате тапаси, паеля и всякакви други типично испански вкусотийки.

Пълним коремите, презареждаме с нова енергия и се насочваме към мястото, което си бяхме оставили за последно. То обаче не е историческа забележителност, а рязко контрастира на фона на всичко, което посетихме до тук. Seville metropol parasol или чадърите на Севиля е една футуристична постройка, която прилича на огромна гъба, издигаща се на 30-ина метра над земята. По нея има коридорчета и алеи, които ви позволяват да я обходите и да видите всички страни на града, отново от птичи поглед. Доста е интересно, входа не е скъп, и с него имате безплатна бира, сангрия или вино. Нощно време е осветена доста интересно.