Ето кое било старопланинското “Конче” Петък е, а ние се чудим дали да си перем туристическите обувки (че са доста кални) или да направим още един преход. Сещате ли се какво решихме? За да бъде малко по-леко и приятно за разходка, този път планът беше да стигнем до Беклемето с коли, а оттам по билото да минем през х. Козя стена, да видим какво са ни сготвили и да продължим към крайната си дестинация – х. Ехо.
Маршрутът, който подбрахме, е част от маршрута Ком – Емине, а след като сте си спестили качването на Беклемето, сериозни изкачвания и слизания няма. Самата пътека е много добре маркирана и подсича по-високите върхове, включително и самата Козя стена. Но не оставайте разочаровани – ако все пак сте от хората, които търсят малко по-трудните маршрути (но с по-красиви гледки), можете да се отделяте от пътеката и да минавате през всеки връх. Също има табели, а на Козята стена и траверси с метално въже.
Всъщност нашата стратегия беше следната – първият ден да бъде опознавателен и да минем през по-лесния маршрут, защото пътят до Беклемето ни беше „изял“ от светлата част на деня. Козята стена и още някой и друг връх оставихме за втория ден, като така печелим един голям плюс – няма да се връщаме през едно и също място (през повечето време). Е, стягаме връзките на обувките и тръгваме. От сега предупреждавам, че попътя ще срещате доста стада от крави, коне, хора… Конете са доста социални, особено ако ги почерпите с ябълка.
Очевидно е, че първата почива беше само на 20 минутки от началото, но все някой трябваше да погали конете. Този път (за разлика от всеки друг случай, нали) тази задача се падна на нас.
Вече тръгваме с бързичка стегната крачка. Наистина. Пътеката е добре утъпкана, маркирана, трудна за изпускане. Гледките и от двете страни да много приятни, но все пак внимавайте – на моменти склонът е доста стръмен.
В първата част от маршрута ни, до х. Козя стена, ще срещате доста хора. Цели групички туристи, или малки семейства, решили да направят пикник изскачат на всеки ъгъл. Ако търсите тишина и усамотяване – ще трябва да потърпите около 2 часа.
А междувременно ще спомена няколко факти за резерват Козя стена. С площ от около 900 Ха, това е най-малкият резерват в парк Централен балкан. Главната му цел е опазването на еделвайса и вековните буково-елови гори. Впрочем, еделвайси можете да видите по скалите на билото, наречено Козя стена, но само ако сте наблюдателни и внимателни.
Сред скалите, изникващи отвесно от зелените меки склонове, можете да видите още над 40 растения, включени в Червената книга.
Ходенето (и на моменти дъжда) ни действаха ободрително и със сладка приказка не усетихме кога минаха почти 2 часа. На хоризонта вече се виждаше х. Козя стена – забелязахте ли?
Хижата ще достигнете следващите 20-ина минутки, като ту ще се показва, ту ще се скрива сред възвишенията.
В хижата винаги има готвени супи и десерт, като при заявка могат да ви направят и нещо по-засукано. Носете си хляб! Ние презаредихме с един боб и тортичка и продължаваме втората част от дневния ни маршрут – х. Козя стена – х. Ехо. Пътечката започва успокояващо леко, но вие да си знаете – това е малко по-трудната част от разходката.
Не пропуснате да погледнете и назад, има на какво да се полюбувате. Ето как се вижда хижата от другата и страна:
На има-няма 300 метра от леката и приятна пътека ще видите една интересна табела – опасен път в дясно, обикновен път – в ляво. Ние решихме, че сме достатъчно смели и се смеем в лицето на опасността и избираме десния път. Или бяхме много смели или пътят не ни се видя опасен, но е доста красив.
Но все пак внимавайте, леко е стръмно.
Разбира се, опитът показва, че колкото е по-труден един маршрут, толкова е по-красив. Ето, че се наслаждаваме на далеч по-красиви гледки.
Ходенето със стегната стъпка (не мога да кажа, обаче, че сме бързали) отнема около 3 часа. Ако след всеки завой се опитвате да видите хижа Ехо, по-добре не си правете този труд. Хижата ще я видите когато изскочи буквално на 20 метра от вас. Просто си се разхождайте, време има.
За тези 3 часа ще преминете от стръмни склонове със скали, през малко по-равнинен участък, влизайки в широколистна гора. Общо взето маршрутът няма да ви омръзне, защото се мени буквално през 10 минути. На места по пътеката има опънато стоманено въже, така че ако не се чувствате сигурни – дръжте се за него.
А горичката и пътеката е като излезнала от приказките. Тук обаче ще побързаме, тъй като денят е към своя край, а, както знаем, в гората се стъмва изведнъж. Лека подсказка – веднъж стигнали до гората означава, че вече сте наблизо.
По план пристигаме точно по залез. Хижата е пълна.
Е, настанени, след залез слънце, вече ни остава само едно – да направим вечерно-нощна разходка до връх Юмрука. От сега казвам – идеята не е особено добра, така че го правете на свой собствен риск. И си носете челници.
Връх Юмрука, разположен в непосредствена близост до хижата, и е висок 1818м. При ясно време от него се вижда дори Рило-родопския масив. При нощно време, както беше в случая, пък се виждат доста звезди, така че горната информация не я потвърждаваме, а я иползваме наготово. Подходът към върха започва от малко параклисче св. Троица.
Един генерален извод – изкачването на връх Юмрука си заслужава, независимо дали е светло или тъмно, не го пропускайте. А сега е време да презаредим, защото съвсем скоро ни очаква разходка из Козята стена.
На следващия ден, разбира се, поемаме по всички възможни пътеки от маршрута, по които сме минали на идване. Разменяме всички маршрути, които подсичат върховете с тези, които минават през тях и обратно. Целта ни е да минем по по-различни пътеки.
И така лека-полека стигаме до Козята стена – перлата на нашата разходка.
Оттам вече ни чака само едно – повишено внимание и бавно, но спокойно изкачване.
Хубавото е, че хората, стопанисващи парка, са се постарали да обезопасят мястото максимално (до колкото е възможно) и траверси и метални въжета има почти навсякъде. На места може да ви се стори, че не е нужно 🙂
Е, веднъж преминали Козята стена, връщането на изходна позиция – Беклемето е въпрос на кратка разходка по равна пътечка. Оставям ви траковете от двата дена:
И вместо да ви казвам “довиждане” качвам последна снимка от това прекрасно място.
Много красив район. Виждам, че сте срещнали и кончета, но самото старопланинско конче е от другата страна на вр. Вежен, между вр. Братаница и вр. Пъпа – http://www.kade.si/#map=16/2712444.85/5274444.32/0
Поздрави 🙂
Благодаря за коментара. Определено ще проуча маршрута и ще го сложим в плановете за догодина. Поздрави!
Съветвам ви да пропуснете самата хижа Козя стена и да продължите към х. Ехо.
До момента никъде не съм срещал подобни хижари, които плюят и се оплакват от всичко свързано с хижарството.
Дървата били кът, за това премръзналите и мокри туристи седят на студено.
За сметка на това бирата е 3 лева кенчето и храна почти няма.