Гибралтар

когато искаш да си едновременно в Испания и Англия

В Гибралтар сме. Тук си топим крачетата (и дупетата) в Средиземно море, а Африка е на една ръка разстояние.

Накратко казано Гибралтар е малка английска колония, разположена на доста стратегическо място – входа към Средиземно море откъм Атлантическия океан. И като казвам малка – наистина имам предвид малка. Знайте, че един ден ви стига за да обиколите цялата страна. И не преувеличавам.

От 14-те квадратни километра, с които разполага страната, около една трета е заета от доста висока (426 м) скала, която сякаш е захвърлена там. Всъщност това не е просто скала, а Скалата, която се вижда далеч от Испания, а вероятно и от Африка. С чиста съвест мога да кажа, че това е най-интересната забележителност там, защото в по-голямата си част е достъпна за туристи, разкрива уникална гледка над цялата страна, дава дом на над 300 маймуни от вида макак, които спокойно си щъкат сред хората, преравят им раниците и служат за селфита 😀 За тях обещавам да направя отделен пост със снимки. (вече е изпълнено)

Само да кажа, че това на горната снимка не са маймунки (въпреки доста голямата прилика), а просто исках да покажем, че тук също има червени телефонни бутки. Малко са теснички….

Разбира се, ние също се насочваме към върха на скалата, приготвяме фотоапарати, вдигаме ципове на джобовете (за да се спасим от крадливите маймунски ръчички) и поемаме по стълбите. Може да си хванете такси или лифт, но така ще си спестите срещи очи в очи с макаците, които са невероятно забавни.

Не пропускайте да спрете, да си починете и да погледнете назад, за да обхванете с поглед цялата страна. А почивката ще ви дойде добре, защото нагоре по скалата е доста горещо.

Катерейки се нагоре, маймуните започват да стават все повече и повече. Засилва се и миризмата на маймуни.. но нека това не ви плаши, нали все пак сме произлезли от тях 😛

На върха сме и континента Африка е пред очите ни. Множество кораби бавно преминават в Средиземно море. Поглеждайки надолу е почти отвесно, но на морското равнище се вижда едно райско плажче. Неслучайно използвам умалителната дума, понеже плажчето е изкуствено направено с пясък от пустинята Сахара и е с дължина около 500 метра.  Наистина доста пленително, но за жалост игрите с маймуните ни отнеха от времето за плажуване. Другият път…

Време е да се ориентираме към слизане от скалата. Вече си имаме приятели-маймуни, миришем като маймуни, чешем се под мишниците и леко слънчасахме. След около половин час слизане вече сме на главната улица, която е буквално претъпкана от хора. Малко лошо впечатление правят олющените жилищни сгради, боклуците и тук-там някоя дупка по улиците, но все пак сме от България и това не може да ни уплаши.

Добре е, че английският тук е официален език и за разлика от Испания, съвсем спокойно можете да си разговаряте на английски. Но пък какво има за разговаряне не знам, тъй като магазините, заведенията и кръчмите са с доста завишени цени, така че оставяме разхладителните коктейли за Испания, която отстои на 10 минутки пеша от нас. Единственото, което трябва да направим е да се разходим по самолетната писта, да покажем лична карта и да започваме сиестата.

А, да, самолетната писта – ами, за да влезнете легално пеша в Гибралтар, ще се наложи да пресечете летището и самолетната им писта. „Ами ако кацат самолети“ ще попитате вие? Не е голяма работа, една бариера се спуска, на 25 метра от вас каца самолет, бариерата се вдига и вие продължавате пътя си. Доста е интересно ако сте на плаж и на 15 метра над главите ви преминават кацащите самолети. Подкрепям със снимкови доказателства.

Казваме Бай-бай на Гибралтар, или накратко Gyb, като се обръщаме да погледнем за последно скалата. Я, гибралтарската войска се строява. Сега вече разбрах онзи виц „Вчера двама пияни руснаци набиха гибралтарската армия“. Не изглежда невъзможно… 😛