връх Мальовица – х. Иван Вазов

и как да изберем кое да видим – Седемте езера или Рилския манастир?

Петък е, а ние сме приготвили прашните кубинки, манерките с вода и фотоапарата и вече се чудим кое е по-добре да видим – Седемте рилски езера или Рилския манастир. След кратък спор с наченки на лека караница 😛 вече чертаем мислено маршрута ни… който малко по-надолу ще споделя, начертан не само мислено, но и реално от GPS-а ми.

DSC_0041

Планът:

ден 1-ви: ЦПШ -> х. Мальовица -> в. Мальовица -> в. Додов -> х. Иван Вазов  (с изглед към Рилски манастир)

ден 2-ри: х. Иван Вазов -> Отовишко било -> в. Отовица -> Яворова поляна -> ЦПШ. (с изглед към Рилски езера)

Тъй като до Мальовица вече сме ходили, няма да изпадам в излишни подробности относно пътя. Стигането до хижата е доста лесно и трябва да сте изключително изобретателни, за да се загубите. Тръгваме да крачим бодро нагоре, което ни отнема около 45 минутки, което пък беше достатъчно времето от приятно слънчево да стане дъждовно-мъгливо.

DSC_0047

Е, мъгливо и дъждовно, но не и изненадващо за нас. Кратка почивка на хижата и продължаваме нагоре, пресрещайки доста хора, които са се отказали от прехода си – валяло градушка. Ние пък сме оптимисти, слагаме дъждобрани и насочваме обективи и погледи само там, където слънцето прозира през облаците.

DSC_0063

В интерес на истината, времето около върха е доста променливо и ако се позастоите горе за половин час, сигурно ще смените всичките си дрехи – от тениски до дъждобрани и ветробрани.

Качването нагоре си вървеше по план, отне ни около 3 часа да минем през терасите, да направим кратка почивка край Елениното езеро и да наблюдаваме как времето от дъждовно става мъгливо.

DSC_0082

Не се учудвайте, но в студените води на Елениното езеро има доста малки рибки. А за ледниковия му произход говорят големите снежни петна около него. Да, готино е да си изстудиш водата или да си направиш снежна топка през август. Гадаем дали този сняг ще успее да стане целогодишен.

DSC_0103

Качвайки се малко по-нагоре, водата в езерото изглежда невероятно синя. Чудесна гледка. Има и доста удобни местенца за палатка, с изглед именно към езерото.

DSC_0086

Продължаваме! Мальовица вече е близо, а ние трябва да сме по-експедитивни, защото върхът е само една част от предвидения ни трип.

С половинчасово катерене вече преборваме участъка с най-голямата денивелация и сме възнаградени с гледка към Рилския манастир. За щастие повечето облаци вече са се разкъсали, а малкото останали са на нивото на хоризонта, така че гледката е пленяваща. Въпреки, че бързаме, отделяме малко време за наслаждаване (и снимане, естествено).

DSC_0107

DSC_0182

Е, разполагаме се на върха, за да си изядем сандвичите. По правило, времето от приятно слънчево се влошава само за няколко минутки, което успявам да уловя с камерата си.

DSC_0113

DSC_0118

Вече трябва да направим бърза снимка на хората с нас, защото още минутка-две и ще имаме само силуети…

DSC_0121

Хапваме и тръгваме към следващата ни цел – връх Додов. Да му се не види, тъкмо тръгнахме и слънцето отново изгря. Казваме чао на Елениното езеро:

DSC_0143

А ето го и пътя, който ни очаква:

DSC_0190

Това може би беше най-красивата част от маршрута ни. От ляво бе гледката към Рилския манастир, а от дясно се виждаха Урдините езера и следвайки зигзагообразната пътека всяка минукта гледахме ту едното, ту другото. А назад оставаше връх Мальовица, обгърнат в пухкави облаци. Наистина не знаехме накъде да гледаме!

Мальовица:

DSC_0217

Едно от  Урдините езера:

DSC_0196

Рилския манастир:

DSC_0208

Хубави гледки, нали?

Ето как едночасовото доста стръмно изкачване ни се стори като един миг. Вече с ръка на сърцето мога да кажа, че връх Додов е един от върховете с най-красива гледка.

DSC_0175

Хубавата новина е, че от този връх насетне няма изкачване. Следва два часа и половина разходка по мека тревичка, сред една безкрайна шир, която направо те пречиства (с риск да прозвучи поетично). Сигурно звуча така, защото залезът наближаваше…

DSC_0238

А аз определено имам чувството, че някой тук е снимал десктопа на Wondows XP 😛

DSC_0248

За щастие, точно, когато слънцето се скриваше, ние успяхме да достигнем до крайната си цел за нощувка – х. Иван Вазов. Признавам, беше си чиста случайност, тъй като никой от компанията ни не знаеше пътя.

DSC_0278

Толкова за днес. Мисля, че 9 часа ходене са достатъчни. Но пък някой беше казал, че човек е човек, като е на път, нали?

DSC_0288

ПП – ако обичате конете, да знаете, че ще видите доста. Това е нашият приятел, който бе почерпен с вкусна ябълка:

DSC_0300

DSC_0305

А ето и карта на маршрута:

 Очаквайте описание на завръщането ни в следващия пост. Чао!

3 Comments

  1. Pingback: Х. Иван Вазов - ЦПШ Мальовица - tabakoff.eu | tabakoff.eu

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *