и как да изберем кое да видим – Седемте езера или Рилския манастир?
Петък е, а ние сме приготвили прашните кубинки, манерките с вода и фотоапарата и вече се чудим кое е по-добре да видим – Седемте рилски езера или Рилския манастир. След кратък спор с наченки на лека караница 😛 вече чертаем мислено маршрута ни… който малко по-надолу ще споделя, начертан не само мислено, но и реално от GPS-а ми.
Планът:
ден 1-ви: ЦПШ -> х. Мальовица -> в. Мальовица -> в. Додов -> х. Иван Вазов (с изглед към Рилски манастир)
ден 2-ри: х. Иван Вазов -> Отовишко било -> в. Отовица -> Яворова поляна -> ЦПШ. (с изглед към Рилски езера)
Тъй като до Мальовица вече сме ходили, няма да изпадам в излишни подробности относно пътя. Стигането до хижата е доста лесно и трябва да сте изключително изобретателни, за да се загубите. Тръгваме да крачим бодро нагоре, което ни отнема около 45 минутки, което пък беше достатъчно времето от приятно слънчево да стане дъждовно-мъгливо.
Е, мъгливо и дъждовно, но не и изненадващо за нас. Кратка почивка на хижата и продължаваме нагоре, пресрещайки доста хора, които са се отказали от прехода си – валяло градушка. Ние пък сме оптимисти, слагаме дъждобрани и насочваме обективи и погледи само там, където слънцето прозира през облаците.
В интерес на истината, времето около върха е доста променливо и ако се позастоите горе за половин час, сигурно ще смените всичките си дрехи – от тениски до дъждобрани и ветробрани.
Качването нагоре си вървеше по план, отне ни около 3 часа да минем през терасите, да направим кратка почивка край Елениното езеро и да наблюдаваме как времето от дъждовно става мъгливо.
Не се учудвайте, но в студените води на Елениното езеро има доста малки рибки. А за ледниковия му произход говорят големите снежни петна около него. Да, готино е да си изстудиш водата или да си направиш снежна топка през август. Гадаем дали този сняг ще успее да стане целогодишен.
Качвайки се малко по-нагоре, водата в езерото изглежда невероятно синя. Чудесна гледка. Има и доста удобни местенца за палатка, с изглед именно към езерото.
Продължаваме! Мальовица вече е близо, а ние трябва да сме по-експедитивни, защото върхът е само една част от предвидения ни трип.
С половинчасово катерене вече преборваме участъка с най-голямата денивелация и сме възнаградени с гледка към Рилския манастир. За щастие повечето облаци вече са се разкъсали, а малкото останали са на нивото на хоризонта, така че гледката е пленяваща. Въпреки, че бързаме, отделяме малко време за наслаждаване (и снимане, естествено).
Е, разполагаме се на върха, за да си изядем сандвичите. По правило, времето от приятно слънчево се влошава само за няколко минутки, което успявам да уловя с камерата си.
Вече трябва да направим бърза снимка на хората с нас, защото още минутка-две и ще имаме само силуети…
Хапваме и тръгваме към следващата ни цел – връх Додов. Да му се не види, тъкмо тръгнахме и слънцето отново изгря. Казваме чао на Елениното езеро:
А ето го и пътя, който ни очаква:
Това може би беше най-красивата част от маршрута ни. От ляво бе гледката към Рилския манастир, а от дясно се виждаха Урдините езера и следвайки зигзагообразната пътека всяка минукта гледахме ту едното, ту другото. А назад оставаше връх Мальовица, обгърнат в пухкави облаци. Наистина не знаехме накъде да гледаме!
Мальовица:
Едно от Урдините езера:
Рилския манастир:
Хубави гледки, нали?
Ето как едночасовото доста стръмно изкачване ни се стори като един миг. Вече с ръка на сърцето мога да кажа, че връх Додов е един от върховете с най-красива гледка.
Хубавата новина е, че от този връх насетне няма изкачване. Следва два часа и половина разходка по мека тревичка, сред една безкрайна шир, която направо те пречиства (с риск да прозвучи поетично). Сигурно звуча така, защото залезът наближаваше…
А аз определено имам чувството, че някой тук е снимал десктопа на Wondows XP 😛
За щастие, точно, когато слънцето се скриваше, ние успяхме да достигнем до крайната си цел за нощувка – х. Иван Вазов. Признавам, беше си чиста случайност, тъй като никой от компанията ни не знаеше пътя.
Толкова за днес. Мисля, че 9 часа ходене са достатъчни. Но пък някой беше казал, че човек е човек, като е на път, нали?
ПП – ако обичате конете, да знаете, че ще видите доста. Това е нашият приятел, който бе почерпен с вкусна ябълка:
А ето и карта на маршрута:
Очаквайте описание на завръщането ни в следващия пост. Чао!
Рила е едно магическо място. Обожавам всяко кътче от нея. Всеки път сякаш преоткривам себе си там : )) Аз съм правила подобен маршут, но не до х.Иван Вазов, а до Рилските езера.
Маршрутът ни на връщане мина над рилските езера, тези дни ще публикувам снимки и от там, но съм напълно съгласен – Рила е магическо място!
Pingback: Х. Иван Вазов - ЦПШ Мальовица - tabakoff.eu | tabakoff.eu