На разходка до връх Васил Левски

или по-известен още като връх Амбарица

Установяваме, че отдавна не сме били в Стара Планина. С лек срам от този факт веднага се прикрепваме към група ентусиасти, които имат идеята да се качат до хижа Добрила (гледайки пренебрежително въженото съоръжение, известно като лифта в Сопот) и след дегустация на домашни алкохоли и преспиване – да продължат до крайната си точка – връх Васил Левски.

DSC_0492

Пътят ни започва от лифтовата станция над Сопот, по приятна криволичеща пътечка, която ни превежда из широколистна гора. На моменти маршрута се припокрива с велотрасе, така че внимавайте.

Изкачваме се доста бързо и стегнато нагоре до момента, в който осъзнаваме, че с всяка крачка пътят ни става все по-стръмен, а гората се разрежда и сенките са по-малко. Пътеката обаче продължаваше да се вие, следвайки и въжените линии, а скоро се разкри и гледка над гр. Сопот. Заслужава си да се обърнете и да снимате.

DSC_0499

Успокояващото беше, че започнаха да се показват облаци, така че не си докарахме нежелан тен. DSC_0502

Без да имам желанието да ви плаша излишно, само споменавам, че пътят е доста стръмен и ще правите повече спирания от предвиденото, но пък това значи, че ще имате време да снимате природа, цветя, буболечки. И да споделяте хапването си с останалите 🙂 Важно е да си носите повече вода за пиене, защото нагоре няма чешмички, от където да си налеете.

Още час-два вървене и стигаме до междинната станция на лифта. Ще я познаете по нарисувания дракон.. а вероятно и по самият лифт (ако сте достатъчно наблюдателни :P).

DSC_0797

Ако все пак сте си свършили водата – помолете лифтаджиите да ви налеят. Хората са свестни и няма да ви откажат.

И продължаваме нагоре. Вече започва да се заоблачава, но пък и гората се сгъстяваше, та ако не друго, поне снимките ставаха по-интересни.

DSC_0547

Около час ходене и вече сме на входа на Национален парк “Централен Балкан“. Това е вторият по големина национален парк в България и един от най-големите на континента, като помещава най-обширния защитен буков масив в Европа. Обявен е за национален парк през 1991 година.

DSC_0569

И за да ви надъхам допълнително мога само да ви кажа, че от тук започва наистина красивата част от прехода ни. Природата се разкрива с целия си блясък, показвайки ни планини, скали, зеленина. Тук вече забравяш, че си изморен. А и да не пропусна да кажа, че вече изкачването е далеееч по-полегато и по-лесно.

DSC_0585

DSC_0596

Следва равен път без никакъв наклон, но с чудесни гледки и възможност за селфита и всякакви подобни модерни занимания. Половин час по-късно бяхме и на оградата на хижа Добрила, където се очакваше да преспим.

DSC_0603

Ето и карта на първата част от маршрута ни. Като леки статистически данни и плашещи изводи, следващи от тях мога да споделя – изминато разстояние – само 8.15км, за време от почти 5 часа и 40 минутки. Денивилация – 1316 метра! Хижата се намира на 1810 метра. Ами като за пишман-туристи – толкова!

                      

След една нощ, изпълнена с дегустиране на домашни напитки, скачане на батут (без да споделям подробности), сладка приказка и подремване на батут, вече сме отморили и презаредили за изкачването си до връх Васил Левски, известен със старото си име Амбарица. Ако сте ентусиаст и можете да станете по-рано, добре ще ви се отрази една разходка по изгрев слънце.

DSC_0638

DSC_0632

А се чудихме кой коси ливадите така равно… Конете бяха наистина много, а някои от тях и доста комуникативни 🙂

Не губим излишно време, чака ни път, а преди това и закуска с домашни сладка. Тъкмо да си дадем време да се вдигне мъглата.

DSC_0680

Е, мъглата не се вдигна съвсем, но пък дестинацията ни, връх Васил Левски, от време на време се показваше.

DSC_0688

Нагоре пътят не е много тежък. Има едно по-сериозно изкачване, като през останалото време е полегато и приятно, та дори и по-малко подготвените ще се справят. А при нас времето беше така любимото ми – хладно и мъгливо.

DSC_0698

DSC_0702

Отново, за да не съм голословен, ще ви заровя с мъничко статистически данни. Разстоянието от хижата до върха е малко по-малко от 3 км, като на свежи сутрешни сили се изминава за час и половина с почивките, снимките и опитите да погаля крава (не успях да я погаля, бикът ме гледаше лошо, а тук не било традиция да се организират кориди, та реших да не опитвам). Изкачването е 394 метра, като най-високата точка, а именно тази на връх Васил Левски, е 2170 м.

                         

И говорейки за върха, ами… ние го видяхме наполовина. Буквално!

DSC_0726

Мъглата отново ни застигна и отсече северната част от света, така че там където стояхме, сякаш бяхме на край света, а пред нас беше нищото. Но е доста интересно да се види по този начин.

Още малко гледки, групови снимки, селфита и тръгваме надолу.

DSC_0784

И последно изречение, като за извод от нашето приключение – ако на качване не сте имали мускулна треска, на слизане ще имате. Честито 😀

DSC_0806

 

 

8 Comments

    1. admin

      Горната част, от Добрила до върха не, или поне не от маршрута, по който минахме. Там е лавиноопасна зона, но няма как да няма друг път. Първата част, от Сопот до Добрила си е чудесна и за зимата, та има опасност да е много красиво 🙂

      А и си мисля колко добре ще стои черното конче от cover photo-то на бял фон, сред преспите… :):)

  1. Ели Иванова

    страхотни гледки и прекрасни снимки! Наскоро и ние направихме чудесен преход в Стара планина – от Беклемето до хижа Ехо и обратно. И тъй като всички знаем, че апетитът идва с яденето, още веднага щом се върнахме започнах да чета за други маршрути. Един от най-интересните, на който попаднах е големият старопланински траверс, който започва именно след хижа Амбарица.

    1. admin

      Здрасти, Ели ! Това за апетита и яденето си е напълно вярно, затова и нашият следващ поход ще е към козята стена. Но и това за траверса ми звучи интересно, та ще гугълна по въпроса 🙂 Благодаря за идеята!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *