или по-известен още като връх Амбарица
Установяваме, че отдавна не сме били в Стара Планина. С лек срам от този факт веднага се прикрепваме към група ентусиасти, които имат идеята да се качат до хижа Добрила (гледайки пренебрежително въженото съоръжение, известно като лифта в Сопот) и след дегустация на домашни алкохоли и преспиване – да продължат до крайната си точка – връх Васил Левски.
Пътят ни започва от лифтовата станция над Сопот, по приятна криволичеща пътечка, която ни превежда из широколистна гора. На моменти маршрута се припокрива с велотрасе, така че внимавайте.
Изкачваме се доста бързо и стегнато нагоре до момента, в който осъзнаваме, че с всяка крачка пътят ни става все по-стръмен, а гората се разрежда и сенките са по-малко. Пътеката обаче продължаваше да се вие, следвайки и въжените линии, а скоро се разкри и гледка над гр. Сопот. Заслужава си да се обърнете и да снимате.
Успокояващото беше, че започнаха да се показват облаци, така че не си докарахме нежелан тен. 
Без да имам желанието да ви плаша излишно, само споменавам, че пътят е доста стръмен и ще правите повече спирания от предвиденото, но пък това значи, че ще имате време да снимате природа, цветя, буболечки. И да споделяте хапването си с останалите 🙂 Важно е да си носите повече вода за пиене, защото нагоре няма чешмички, от където да си налеете.
Още час-два вървене и стигаме до междинната станция на лифта. Ще я познаете по нарисувания дракон.. а вероятно и по самият лифт (ако сте достатъчно наблюдателни :P).
Ако все пак сте си свършили водата – помолете лифтаджиите да ви налеят. Хората са свестни и няма да ви откажат.
И продължаваме нагоре. Вече започва да се заоблачава, но пък и гората се сгъстяваше, та ако не друго, поне снимките ставаха по-интересни.
Около час ходене и вече сме на входа на Национален парк “Централен Балкан“. Това е вторият по големина национален парк в България и един от най-големите на континента, като помещава най-обширния защитен буков масив в Европа. Обявен е за национален парк през 1991 година.
И за да ви надъхам допълнително мога само да ви кажа, че от тук започва наистина красивата част от прехода ни. Природата се разкрива с целия си блясък, показвайки ни планини, скали, зеленина. Тук вече забравяш, че си изморен. А и да не пропусна да кажа, че вече изкачването е далеееч по-полегато и по-лесно.
Следва равен път без никакъв наклон, но с чудесни гледки и възможност за селфита и всякакви подобни модерни занимания. Половин час по-късно бяхме и на оградата на хижа Добрила, където се очакваше да преспим.
Ето и карта на първата част от маршрута ни. Като леки статистически данни и плашещи изводи, следващи от тях мога да споделя – изминато разстояние – само 8.15км, за време от почти 5 часа и 40 минутки. Денивилация – 1316 метра! Хижата се намира на 1810 метра. Ами като за пишман-туристи – толкова!
След една нощ, изпълнена с дегустиране на домашни напитки, скачане на батут (без да споделям подробности), сладка приказка и подремване на батут, вече сме отморили и презаредили за изкачването си до връх Васил Левски, известен със старото си име Амбарица. Ако сте ентусиаст и можете да станете по-рано, добре ще ви се отрази една разходка по изгрев слънце.
А се чудихме кой коси ливадите така равно… Конете бяха наистина много, а някои от тях и доста комуникативни 🙂
Не губим излишно време, чака ни път, а преди това и закуска с домашни сладка. Тъкмо да си дадем време да се вдигне мъглата.
Е, мъглата не се вдигна съвсем, но пък дестинацията ни, връх Васил Левски, от време на време се показваше.
Нагоре пътят не е много тежък. Има едно по-сериозно изкачване, като през останалото време е полегато и приятно, та дори и по-малко подготвените ще се справят. А при нас времето беше така любимото ми – хладно и мъгливо.
Отново, за да не съм голословен, ще ви заровя с мъничко статистически данни. Разстоянието от хижата до върха е малко по-малко от 3 км, като на свежи сутрешни сили се изминава за час и половина с почивките, снимките и опитите да погаля крава (не успях да я погаля, бикът ме гледаше лошо, а тук не било традиция да се организират кориди, та реших да не опитвам). Изкачването е 394 метра, като най-високата точка, а именно тази на връх Васил Левски, е 2170 м.
И говорейки за върха, ами… ние го видяхме наполовина. Буквално!
Мъглата отново ни застигна и отсече северната част от света, така че там където стояхме, сякаш бяхме на край света, а пред нас беше нищото. Но е доста интересно да се види по този начин.
Още малко гледки, групови снимки, селфита и тръгваме надолу.
И последно изречение, като за извод от нашето приключение – ако на качване не сте имали мускулна треска, на слизане ще имате. Честито 😀
Много готин преход сте направили. Аз съм го вървял наобратно. А гледките са прекрасни – особено тези от лифта, слизайки надолу към Сопот! 🙂
Поздрави
да, в обратната посока взехме лифта, наистина си заслужава. Но който не го е вървял пеша, поне нагоре, е изпуснал доста 🙂
Супер преход! Тази зеленина определено ми освежи очите! А този преход дали може да се направи през есента/зимата? Ще е интересно да се види всичкото това и в други цветове 🙂
Горната част, от Добрила до върха не, или поне не от маршрута, по който минахме. Там е лавиноопасна зона, но няма как да няма друг път. Първата част, от Сопот до Добрила си е чудесна и за зимата, та има опасност да е много красиво 🙂
А и си мисля колко добре ще стои черното конче от cover photo-то на бял фон, сред преспите… :):)
страхотни гледки и прекрасни снимки! Наскоро и ние направихме чудесен преход в Стара планина – от Беклемето до хижа Ехо и обратно. И тъй като всички знаем, че апетитът идва с яденето, още веднага щом се върнахме започнах да чета за други маршрути. Един от най-интересните, на който попаднах е големият старопланински траверс, който започва именно след хижа Амбарица.
Здрасти, Ели ! Това за апетита и яденето си е напълно вярно, затова и нашият следващ поход ще е към козята стена. Но и това за траверса ми звучи интересно, та ще гугълна по въпроса 🙂 Благодаря за идеята!
Наистина много красиви снимки! Жалко, че нямам приятели, с които да направим подобен преход, ще си остана с четенето на блогове 🙂
ами присъединявай се към нас, ние не сме срамежливи :d
Поздравления! Много готино разказано, с чувство за хумор (разхилих се на няколко места) и с усет (според мен, де) колко да се каже да не става досадно за четене и да не се губи четящия в разказа. Пък и става ясно за пътя, за което моите уважения! Намерих статията в търсене на инфо имено за маршрута от Сопот до Добрила без лифт. Излязоха десетки лифтови пояснения и само няколко пеши.