tabakoff.eu

Скоро в един пост събрах всички български върхове над 2500 метра. Доста трудоемко би било да се покорят всички, но … за това щеразказвате и на внуците си.

Е, аз пък мога да ви предложа още една също толкова трудна многогодишна дестинация – първенците на всички планини. Звучи също толкова добре, колкото и предишната, нали?

Признавам си, не знаех кои са първенците на планините. Поразрових се щателно из паяжината и … честно да ви кажа, имаше и планини, които не знаех къде са. Именно затова се надявам, че поста ми ще ви се стори интересен.

Ето и планините, по азбучен ред, заедно с техните върхове и малко инфо (плюс някоя и друга снимка).

Беласица

Беласица, връх Радомире, снимка от Wikipedia

Най-високата точна е връх Радомир, 2029 метра. Дааа, двухилядник! Планината е разделена между България, Македония и Гърция, като българската част е най-малка. А дали е най-красива – сами проверете :P

Южните склонове са отвесни, скалисти и съвсем слабо залесени. Изключително трудни за изкачване, не са приятелски ориентирани към туристите. Затова пък останалите са зрелищни и лесно проходими, дори и за велосипедисти (със съответната екипировка и велосипеди, разбира се).

В българската част на планината са изградени 2 туристически хижи, втората от които е бивша гранична застава:

• Беласица, 720 м, 64 места;
• Конгур, 1284 м, 43 места.

Туристическите маршрути в българския участък на планината са маркирани с цветна лентова маркировка. Основен изходен пункт за изкачването на Беласица е град Петрич. От 2001 година през месец август ежегодно се организира международен туристически поход за изкачването на връх Тумба под мотото “Балкани без граници”.

(more…)

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Върхове над 2500 метра
• Подписка в защита на Природен парк ‘Витоша’
• Маршрут: Княжево – Черни връх – Железница

Поглед към Мальовица

За любителите на туризма и катеренето – ето списък на върховете над 2500 метра в България. 

За улеснение ще разделя върховете по планини, във възходящ ред.

Рила

33 върха, повечето от които със сигурност сте ги чували, дали от исторически сведения, или от туристически маршрути. Със сигурност покоряването им би било нещо магическо.  Сред тях е и първенецът на Балканите – Мусала, чието изкачване не е особено трудно и вероятно за мен ще бъде перфектният старт на целта – да изкача всички над 2500 метра.

(more…)

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Планините в България и техните върхове-първенци
• Подписка в защита на Природен парк ‘Витоша’
• Маршрут: Княжево – Черни връх – Железница

Заден стоп sigma sport tail blazer

  Със сигурност повечето от вас ще споделят моето мнение, че задният стоп на за велосипед е една от най-важните “дрънкулки”, които можете да си купите. По-важен е дори от предния фар. За съжаление културата на каране на българските шофьори е под всякаква критика, така че колкото по-силно светим и мигаме и сме по-забележими, толкова повече увеличаваме сигурността си на пътя.

Задни мигащи стопове могат да се намерят на доста места, последно видях такива дори в Jumbo. Естествено, някои светят по-силно, водонепромокаеми са, с по-лесно захващане, позволяващо монтиране не само на колчето на седалката, а други не..  Този, на който се спрях аз е Sigma Sport Tail Blazer. 

Стопът е изключително! ярък. Толкова ярък, че дори през деня не можете да гледате директно в него, без да си затворите очите. Пробвано е! След това около 10 минути имах мигащи петна, все едно съм гледал в слънцето, хаха. Това се дължи на доста яркия половин ватов светодиод, както и двата допълнителни, монтирани с лек наклон, за да сте видим не само отзад, но и странично. Яркостта и ефекта се подсилва и от това, че пред диода е монтирана леща. Проектантите от Sigmа са се справили доста добре, с което ме спечелиха като фен на марката, тъй като до момента разполагам с преден фар и километраж, които се справят доста добре (имайки предвид изключителните количества вода и кал, които попадат върху байка и върху мен).

Фарът има 3 режима на работа – 2 премигващи (премигват само допълнителните диоди или всички в синхрон) и един постоянен. Премигващият, разбира се, пести батерията, дразни очите, прави ви по-забележим и се използва по-често от колоездачите.

(more…)

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• 1309 изминати километра…
• Заснеха скоростта на светлината!
• Байкинг в мъгла, дъжд и кал – безценно
• Подписка за допускане на велосипеди в метрото

Може би за доста от вас са усещали трудността за разговор, докато карате извън града. Например спускате се от Копитото, двама колоездачи сте. Всеки си поддържа негова си скорост и съответно карате на дистанция от 50-100 (че и повече) метра. Е да, но е добре, да можете да си кажете нещо от сорта на – “спирам за почивка” или “чакайте ме, спуках гума”. Разбира се, немислимо е да тръгнеш да звъниш по телефона и още по-немислимо е някой да ти двигне в движение.

Идеята, която ни хрумна е, да монтираме по една радиостанция на рамките си. Вече се намират прилично достъпни такива, за 30-40 лева всеки може да се сдобие с подходяща радиостанция, която има обхват на предаване от 3 до 15 километра. Е, започнахме да гледаме модели, марки, спецификации – канали, режими на работа и прочее и прочее, та затова реших да споделя малко информация за честотите на работа на тези машинки.

Радиостанциите работят в PMR 446, което е името на свободния радиодиапазон в Европа. Този радиодиапазон съдъра 8 канала, така че ако радиостанциите са настроени на един и същи да могат да комуникират.

Смяната на каналите се използва, ако друг канал вече е зает или има смущения.

1………..446.00625 MHz 
2………..446.01875 MHz 
3………..446.03125 MHz 
4………..446.04375 MHz 
5………..446.05625 MHz 
6………..446.06875 MHz 
7………..446.08125 MHz 
8………..446.09375 MHz 

На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W ERP. Т.е. радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава.

В много случаи ще видите в описанието на радиостанцията че тя има повече от 8 канала. Това не е вярно, стандарта позволява само 8 канала на по-горе указаните честоти, а всичко друго, което се представя за канали са всъщност сигнали за повикване, които са много повече и могат да бъдат поставяни на всеки от каналите така, че да чувате там само станциите, които имат поставен същия сигнал на същия канал, което значи, че за вашия случай просто не ви трябват.

А сега най-важната част – разстоянието на предаване. Според спецификациите то достига и надхвърля 15 километра при някои радиостанции, но при тези честоти между машинките трябва да има пряка видимост. С такива радиостанции са правени връзки на повече от 20км., а същевременно ще забележите че само един хълм в планината напълно заглушава радиовръзката. Дори и да има сравнително пряка видимост трябва да се има в предвид, че листата на дърветата също задържат голяма част от енергията на излъчването, което предполага силно намаляване на работния диапазон в планински условия.

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Made in BG Radio Show (vol 11)
• Summer Feelings vol.3 @ TeMiPro.Org Radio

Калта – това доставя истинското удоволствие при планинското (и ако сте от

София – отчасти градското) колоездене. На моменти лепкаво, на моменти поднася и винаги се омазваш до ушите. В моят случай това с ушите беше буквално – като си свалих каската, тя просто се беше отпечатала на главата ми.  Разбира се, ако смятате да карате до работата/университета си, монтирането на калници е наложително.  Калта хвърчи от задната гума върху гърба ви, както и от предната гума по лицето… което ми напомня, че скимаската или тъмните очила също вършат добра работа в този случай.

Толкова като увод. Поне вчера за мен официално се откри есенния велосезон. Температурата беше над нулата (доста, имайки предвид астрономическата зима). Ръмеше лек и ситен дъжд, дотук все едно пиша поема, а мъглата в кварталите в близост до Витоша беше с видимост под 10 метра. На моменти по бул. България видимостта беше около 3! метра. Без да преувеличавам, при скорост около 25 километра в час на няколко момента минах на сантиметри от стълбове на билборди. За феновете на мъгливото време – хора, уникално красиво беше. Особено минавайки през Драг центъра на бул. България – сините му неони просто осветяваха цялата мъгла в синя светлина. Другия път обещавам да си нося фотоапарата.

Излизайки малко офроуд, не по тротоара, в началото беше доста притеснително – мократа трева и меката пръст създават усещането за натисната предна спирачка :). Направо лепне. Затова пък там, където нямаше трева, а е било обособено като отъпкана пътечка, колелото летеше по-добре от асфалтова повърхност. За отрицателно време заприличах на прасе. Уникално!

Ето и 1-2 съвета от мен, доста стойностни предвид това време.

• ако все пак имате калници – монтирайте ги. Калта влиза в очите или се размазва по очилата ви и доста пречи…
• добре е да си измиете колелото – с маркуч на двора или в банята. Като засъхне калта се маха доста по-трудно, а и ако сте с дискови спирачки – доста драска дисковете и се износват в пъти по-бързо.
• в тази мъгла избягвайте да карате по улицата. Това, което забелязах вчера беше, че повечето коли не караха по-бавно от обикновеното. И си монтирайте хубав стоп. Да, може да се набутате с 20 лева за него, но определено в такива случаи не бива да се прави майтап със сигурността. Светлоотразители не върат работа. Най-добре е да карате по тротоара. Мен лично ме беше страх да въртя по България и си използвах подлезите и тротоарите.
• ииии споменавайки подлезите – настилката им лъзга и поднася Ужасно! Това калта и леда – нищо не са. Внимавайте най-много там.

Приятно каране и до скоро!

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Заден стоп Sigma Sport Tail Blazer
• 1309 изминати километра…

По-малко от 200 километра остават до втората ми цел – 1500 километра до края на календарната година. За незапознатите обяснявам – август месец изрових от тавана стария байк, избърсах праха, смених някой лагер и обтегач, натегнах жилата на спирачките и си казах, че за 3 месеца ще мина 1000 километра в градски или планински условия. Е, оказа се не особено трудна и непосилна задача, защото велосипеда ми замени всякакъв вид градски транспорт почти на 100 процента, та средно 333 киометра за месец или малко над 11 километра на ден се превърна в удоволствие и почти двойно по-бързо достигане на крайната дестинация (сравнено с градския транспорт, поздрави на СКГТ, дишайте ми праха). След като минах заветните 1000км новата ми цел беше 500 километра за периода ноември -декември. 2 месеца на малко по-сурови атмосферни условия. 

Абе условията не са толкова сурови. Оказа се, че да караш при -5 до -10 градуса поне при мен налага следната екипировка – яке, под него тениска, задължително ръкавици и шапка под каската. И ветроустойчив панталон, наложително. Пенсионирах и старите кецове, сега се кара с по-високи и по-плътни обувки, като при по-бързите спускания слагам и маската за ски под каската. Е, ще чакаме и първите снеговалежи, струва ми се, че ще бъде интересно да въртиш гумите сред 20-30 сантиметра снежна покривка (в София не очаквам и повече, но задължително ще проверя какво е чувството и в снежна Витоша. Замбо, броил съм те сред екипа на ентусиастите, братле! )

И ако сред хората, които си губят 5-те свободни минутки за да прочетат поредния ми пост в блога,  и се кефите на зимните спортове – всяка събота и неделя до Националния стадион има пазар за спортни стоки – нови и втора ръка. Доста приятни цени, сравнени с редовните магазини, продавачите правят и отстъпки… абе човек с кеф може да си похарчи парите там. Аз лично оттам вече се оборудвах с с цяла каска (тип шлем), протектори за колене и лакти, добри ръкавици с пръсти, чорап за главата, който слагам под каската и цял куп идеи.

Е, очакваме зимата. Засега прогнози за сняг няма, така че да видим дали ще довърша 500-ния километър преждевременно…

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Заден стоп Sigma Sport Tail Blazer
• Неделна фотосесия
• Зимни пейзажи част 4
• Зимни пейзажи част 3
• Зимни пейзажи част 2

Привет! След като изтрих старите колодки почти до желязо, се наложи да скокна до близкия Drag Center (този на бул. България) и набързо смених предните и задните гумички.

И тъй като спирачките са една много важна част, ако все още карате с V-Brake-овете, личният ми съвет е да дадете малко повечко пари за нещо доста по-качествено, а именно Rhino Z-709.

Както сами виждате,  спирачките са направени от 3 компонента. Първия не позволява навлизането на боклуци и прах, вторият “умело” спира движението на каплата, а третият не предотвратява скърцането при мокра капла. Така пише поне в описанието на продукта.
Честно да ви кажа – тези колодки не са надценени. Аз лично съм изключително доволен, като засега съм ги ползвал само при суха капла. И въпреки това, с моите скромни 95 килограма с раница, спирачките доста добре спират при спускане от 45 градусов наклон. При нормално каране от порядъка на 20-25 километра в час, колелото ми директно забива на едно място.

Монтирането няма да е трудно за никого, дори за тези, които имат 2 леви ръчички :) То е лесно, става само с едно шестограмче №8 за не повече от 20 минутки и за двете колела. Единственото, за което трябва да внимавате е да ги сложите от правилната страна, като следвате стрелките, нанесени върху гумичката.  Ако все пак се затрудните – на задната част на опаковката има инструкции и картинки.

Препоръчителна цена – около 16 лева за чифт.

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Няма сходни постове... май този е единствен по рода си в блога ми :)

Ето един прекрасен почти целодневен маршрут през Витоша.

продължителност: 7ч.

Качване 
———-

• От спирката на трамвай 5 в Княжево –> Бялата вода, денивелация 620 до 980 метра за 0:45 часа
• От Бялата вода –> Златните мостове, денивелация 980 до 1410 метра за 1:10 часа
• От Златните мостове –> х.Кумата, денивелация 1410 до 1720 метра за 0:25 часа
• От х.Кумата –> местност Конярника, денивелация 1720 до 1790 метра за 0:20 часа
• От местност Конярника –> Черни връх, денивелация 1790 до 2290 метра за 1:15 часа

Слизане 
———-

• От Черни връх –> х.Купена (Академика), денивелация 2290 до 1870 метра за 1:15 часа
• От х.Купена (Академика) –> село Железница, денивелация 1870 до 1050 метра за 1:20 часа

Продължителността на маршрута може да варира дори до 11+ часа, в зависимост от физическото състояние на групичката ви, както и почивките за кафе и сладолед :P

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Подписка в защита на Природен парк ‘Витоша’
• Планините в България и техните върхове-първенци
• Върхове над 2500 метра
• Протеинова каша
• Подписка за допускане на велосипеди в метрото

Днес се развихрих в кухнята и по идея на Коцето си направих една прилично вкусна протеинова кашичка.

Продукти

• половин опаковка извара
• един банан
• канела
• половин кофичка кисело мляко
• 5 яйца

Начин на приготвяне

Ами няма особена философия – изварата се слага в купичка, нарязаният на шайби банан също се поставя там, яйцата се сваряват и белтъците намират мястото си също при останалите продукти (да си правят компания), поръсва се с малко канела и се прибавя  киселото мляко (ако искате може да го разредите с вода за да може да се пие). Минавате всичко с пасатор или блендер и воала! При това дори е вкусно!

Излишно е да споменавам колко е полезна изварата, киселото мляко и белтъците за активно спортуващи. А ако приемате и протеин на прах, той също може да намери място в тази кашичка. Аз лично не ползвам, защото самоопределям количеството като достатъчно.

Приятно хапване и успех във фитнес залата!

Благодарности на Коц за идеята.

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Маршрут: Княжево – Черни връх – Железница
• Подписка за допускане на велосипеди в метрото

Здравейте, приятели! Предполагам доста от вас карат велосипед из софийските задръствания, като начин за по-бързо придвижване или просто за спорта. Досега обаче, освен няколкото мизерни велоалеи, улеснения за велосипедистите почти няма. А е срамота през 21-ви век Столична Община да не толерира по всякакъв начин такъв екологичен транспорт. Дори хлапетата на по 7 години знаят, че това е по-полезният и по-бързият начин за предвижванеи в повечето случаи освобождава доста място, както в градския транспорт, така и по улиците.

Вярвам, че повечето от вас са на мнение, че е срамота да нямаш право да превозваш велосипед (срещу заплащане, разбира се) в метрото. Не знам дали в друга европейска столица има такава забрана, но знам, че в някои дори общините купуват велосипеди за обществено ползване.

На 21. 07. 2011г. сдружение Велоеволюция внесе официално писмо-предложение към Столична Община за промяна в “Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община”, относно превозването на велосипеди в Метрополитен София. Тук може да прочетете самото предложение.

Нека всеки, който малко или много се чувства заинтересован, за по-малко от 45 секунди да попълни петицията за велосипед в метрото.

Още нещо, което може да Ви е интересно:

• Заден стоп Sigma Sport Tail Blazer
• 1309 изминати километра…
• Маршрут: Княжево – Черни връх – Железница
• Протеинова каша